Ходенето до Sziget тази година изскочи неочаквано и май затвърди мнението сред познатите ми, че съм ужасна късметлийка :) Сбъдна ми се една голяма мечта - да гледам любимата си група на живо. Е добре, те са 3 най-любими групи - едната гледах преди 6 години, втората на Sziget, а третата - надявам се в най-близко бъдеще, Mr. Alex Turner.
Хората:
Йоана - човекът, с когото пътувах и живях 5 дни. Човекът, заради когото имах по-... нестандартно фестивално преживяване и вместо на палатка спах в 4-звезден хотел. Конкретно на тази снимка - най-щастливият фен на концерта на The Vaccines.
Тина, която веднага сложих в малката, но много специална група "сродни души". Не че се очакваше нещо друго, след като сестра й ми беше най-близкият човек в Амстердам - гени, химия, съвместими зодии и т.н. :) С Тина заедно скачахме и се потихме на някаква напълно непозната ска група от Сицилия и заедно си загубихме гласовете, пеейки текстовете на The Killers, от началото до края.
Холандци, с които се запознахме случайно и сравнявахме колко по-мръсни са техните кецове от нашите. В последствие се оказаха доста готини (въпреки предубежденията ми към нацията им) и добра компания за пийване и танци под звуците на Mando Diao :)
Ако знаех къде раздават, бих си взела няколко от тези :)))
Концертите:
Roy Paci & Aretuska - както вече казах, ска група от Сицилия - супер свежо откритие.
The Vaccines - очаквано добри, енергични, зареждащи - rock 'n' roll в чиста форма.
The xx - честно казано, неподходящ избор за подобен фестивал - доста мудни, приспивни, почти акустични... и разочароващи.
The Stone Roses - за тях съм раздвоена. От една страна е супер вълнуващо да гледаш толкова легендарна и велика група. От друга - Ian Brown си беше очевидно неадекватен, на моменти фалшив и бъркащ текстовете... Но пък да зазвучи "Made of Stone", да изкрещиш в ухото на някого "Това е любимата ми тяхна песен!" и вместо отговор "И на мен също!" да получиш целувка... това е доста специално :)
Kakkmaddafakka - определено най-добрият за мен концерт, след този на The Killers. Може би защото тези момчета от Норвегия са млади, все още пробиващи и не особено възгордели се като звезди. Пълно раздаване с пот, скачане и пеене на 100%.
Molotov - очаквано добри. Имаха доста голяма публика, в която видях да се развяват поне 3-4 мексикански знамена :)
Noah and the Whale - също очаквано добри, с много талантлив и симпатичен цигулар
Two Door Cinema Club - може би бях с твърде високи очаквания, които не бяха оправдани...
The Subways - хм, те се конкурират с Kakkmaddafakka за второто място след The Killers. Всичко, което бях чувала за тях - как се раздават, как общуват с публиката, какво шоу правят - се оказа вярно.
Mando Diao - тогава не бяхме в много трезво състояние и ни беше забавно независимо от музиката :D Но мисля, че се справиха добре.
The Killers - тук ще ми е трудно за описване, почти невъзможно. Не бях виждала толкова хора, струпани на едно място. Тъй като тази година Sziget беше с юбилейно, 20-то издание, организаторите се бяха постарали да имат подобаващ завършек в последния ден от фестивала, с наистина голяма група. Съответно, тогава имаше най-много хора и най-осезаемо чувство на превъзбуда и нетърпение. Концертът започна с дъжд, който обаче прогонихме с пълно гърло още след втората песен. Много ми е трудно да пресъздам картината в главата си, липсват ми някои детайли, помня само общото чувство на някакво нереално щастие. Особено когато се стигна до "All these things that I've done" . Песен, с която толкова се асоциирам, че седи с tag "me" в last.fm профила ми. Песен, която по принцип е любима на публиката на The Killers, пее се от всички и винаги така завършват концертите - с фойерверки и конфети. След това, разбира се, имаше бис и неизбежно - сбогуване...
Цялостното ми впечатление от фестивала е много положително. Хареса ми идеята да го направят на остров насред Дунав, хареса ми освободената атмосфера, харесаха ми хората, които бяха страшно позитивни и дошли не толкова заради музиката, колкото заради купона. Иска ми се, всъщност сигурна съм, че ще се върна догодина :)