Цялата тая работа със синята луна е голяма измама, да знаете. Fake tale отвсякъде, много подходяща за този блог. А аз бях с големи очаквания и много романтична представа. Може би заради малкото астрономически феномени, които съм виждала (разни лунни и слънчеви затъмнения), и заради многото, които съм пропуснала (метеорни потоци, звездни дъждове... и други с подобни красиви имена). Може би заради всички тези песни, в които се пее, че специалните, хубави неща се случват once in a blue moon. Заради вас - Elvis, Ella Fitzgerald, Van Morrison ... Заради всички останали jazz и blues парчета от 50-те и 60-те, в които синята луна е основен мотив. Може би и заради подобни заблуждаващи снимки, минали през цветни филтри във Photoshop, и мнооого отдалечени от истината:
Във въпросната "специална" нощ се оказахме в градината на Radio Cafe - обичайната петък вечер, на обичайното място, за обичайното парти, с обичайните заподозрени... с чудесен изглед към уж необичайната Луна, кацнала над Моста на влюбените. Всички по няколко пъти размениха следните, горе-долу повтарящи се, реплики:
- Абе, ти разбра ли за синята луна?
- Да, вярно, че днес има нещо...Четох статия във...
- Добре, тя защо не е синя? И ако няма да посинее, защо я наричат синя?!
- Не знам, не разбрах.
- Синьо или не, с това пълнолуние пак няма да се спи...
След като бяха обсъдени всички минуси на пълнолунието и всички дружно се разочаровахме от не-синята Луна, темата май беше затворена. Знаех само, че това е второ пълнолуние в рамките на 1 месец - рядко събитие, случващо се веднъж на 2-3 години. Но нищо за синия цвят. Днес се разрових и открих, че син цвят реално НЯМА. Все си мислех, че погледната през телескоп, луната ще синее, но уви. Промяна на цвета се получава само при изригване на вулкан. След изригването на вулкана Кракатау в Индонезия през 1883 на много места по света Луната изглеждала синя... в продължение на 2 години. От Daily Mail прилежно се информирам, че това е заради облаците от вулканична пепел, която някак пречупва светлината и създава подобни оптични илюзии. Също така научавам, че следващото подобно явление ще е чак през юли 2015. Значи, не само трябва да чакам още 3 години, а и да се надявам точно тогава да изригне вулкан... И дори тогава не е сигурно, че нещо ще се случи. Ебаси живота.
Снощи наблюдавах хората в Radio Cafe. Приятели, познати, непознати... обичайните физиономии, които съм свикнала да виждам. С често престорените усмивки, с лекото отегчение, с любопитното или неспокойно озъртане наоколо, с въртящите се в ръцете чаши, с нервното (понякога ритмично) пристъпяне от крак на крак. По лицата на повечето се чете копнеж, скука, спешна нужда да им се случи нещо, което е once in a blue moon. Знам за поне трима-четирима, които харесват други трима-четирима. Но нищо не правят. Седят и си пият, setting fire to their insides for fun. И са нещастни. Всъщност виждам двама, които са щастливи. Момче и момиче, които седят прегърнати на моста над нас (да, Моста на влюбените). На тях сигурно не им трябват сини луни - те могат да си нарисуват, когато поискат. За останалите - сори, try again in 2015 и следващия път с малко лично усилие - Луната не е достатъчна.
П.С: Малко офтопик, но трябва да се похваля, а и пак е на лунна тематика. Както преди десетина години Неда ми подари един пръстен, който от тогава не свалям от ръката си, така в четвъртък Мила ми донесе най-прекрасните обеци от Париж - с малък Пиеро и малка, замислена Луна. Опасявам се, че ще ги нося всеки ден :)
П.С: Малко офтопик, но трябва да се похваля, а и пак е на лунна тематика. Както преди десетина години Неда ми подари един пръстен, който от тогава не свалям от ръката си, така в четвъртък Мила ми донесе най-прекрасните обеци от Париж - с малък Пиеро и малка, замислена Луна. Опасявам се, че ще ги нося всеки ден :)
