Parc Monceau

Още от предишния път, когато идвах в Париж, бях силно впечатлена от парк Монсо, или по-скоро от описанието му в "Paris for You! Walking guide for discovering Paris": "This 18th-century Anglo-Chinese "folly" was one of the first irregular gardens designed like a cabinet of outdoor curiosities." За тези, които не са запознати с възможните начини за организиране на един парк (като мене), ще добавя, че "неправилно подредената" градина е типична за английския стил, който представлява един идеализиран поглед към природата. За контраст френският стил porte à son apogée l'art de corriger la nature pour y imposer la symétrie - думи на анонимен гений в Уикипедия! Описанието на Монсо продължава така: "Amongst the lawns and play areas, there remain some extravagances: the mock antique ruins surrounding the ornamental pond, a little bridge, a grotto, rocks and even an Egyptian tomb covered with moss!" Е, как да не ти се прииска да отидеш и да видиш!

Признавам, че въпреки любопитството ми, ми отне близо два месеца да стигна до парка. Живея много далеч от него, и нямам удобен транспорт. Това означаваше, че трябва да му посветя свободен ден - и да преодолея естествения си уклон към мотаене и отлагане. И - невероятно, но факт - успях да го постигна. Пътувах през по-голямата част от Париж (включително през квартали, където не бих слязла дори да ми платят), нагледах се на хората в метрото, и след около час стигнах. Истина е, че не съм много добра с планирането, и когато излязох от метрото, навън вече беше почти тъмно. "Колко интересно, колко романтично, колко мистериозно!", си казах, и минах през портите от ковано желязо...

...и тук някак магията се изгуби. Неговите "щуротии" ми се сториха повече фалшиви и изкуствени, отколкото интересни. Неговите извити пътеки ми се сториха неподредени до степен на объркващи. Неговите посетители - елегантни жители на заобикалящия парка лъскав квартал - очевидно изобщо не се интересуваха от идеята и чара на това място, и просто бяха извели децата и кучетата да потичат малко. Кой им беше позволил да влизат с кучетата се превърна в единствената мистерия на този парк. Много тъжно.

Но понеже Ася обича истории с истински хора... трябва да кажа, че имаше и неща, които ми харесаха в Монсо - понеже ми напомниха на едно пътуване с нея :-) Като например дървото гинко:

 

Разбира се, сега в тефтера ми съхнат три листа от него.

Както и повечето снимки, които направих - спомних си и как ѝ обяснявах, че винаги когато снимам обичам да разполагам нещата в дясната част на кадъра.

 

За жалост тук бях сама, а не с Ася... Но може би ще се върнем на това място заедно, и тогава то наистина ще има магия. Като тази на малкия горски пожар например...