"Да живее краят на деня...
...на жената"
стои върху пропагандните плакати на CARE в метрото. Фон са две жени, упражняващи типично женска професия.
Сещам се за "A woman's whole life in a single day. Just one day. And in that day her whole life.". За жените на плаката краят на деня е щастие, един малък празник.
Вчера не се продаваха цветя на всеки ъгъл. Празникът тук сякаш има съвсем друг смисъл - използва се, за да се говори за неравенството и за това какво се прави, за да се преодолее.
Навсякъде жените са в по-лошо положение. Навсякъде жените по-трудно намират работа. Навсякъде на жените се плаща по-малко, отколкото на мъжете на съответстваща позиция. Навсякъде традиционно жените се грижат за дома и за семейството, както и традиционно не успяват да се върнат успешно на работа след раждане.
Не искам да бъда разбрана погрешно, мразя феминизма точно колкото и останалите видове дискриминация... Но за първи път празникът имаше такъв ангажиращ смисъл за мен. И исках да споделя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар