Рожденият ден (2)

По случай голямото събитие - навършването на 1 година в този блог - което беше през октомври, но нали тук правим нещата с месец(и) закъснение, ето ме в края на ноември... имах идея да направя пост със снимките, запечатали най-ярките, най-запомнящите се моменти за мен и Мила през изминалата година. Отказах се, защото има много мигове, случки и срещи, които не са заснети. А от тези, които са заснети, ще ми е трудно да отделя десетина, които са по-по-най-скъпи. Затова харесах предложението на Мила: "Имам идея за пост, който само ТИ можеш да напишеш - музикален пост с песните, които отразяват настроенията ти, чувствата ти през тази година".
Всъщност първо леко се смутих. Защото музиката означава пълно разголване, пълно разкриване. През тази една година често се улавях, че пишейки, излизам от рамките на студентския блог в чужда държава, и преминавам в стил "мило дневниче". А това е нещо, което избягвам, защото този блог стана по-публичен, отколкото ми се искаше. Не ме разбирайте погрешно - безкрайно се радвам на популярността му, на немалкия брой читатели, на верните (отскоро вече 6) последователи... но понякога се стряскам и дразня от мисълта за онези, които откровено си stalk-ват, и то невинаги добронамерено. Но както казвам и за stalk-ването в last.fm - поне ще прослушат хубава музика. Все пак пиша този пост с желание и настроение, защото съм съгласна с Мила, че това беше хубава, бурна, наситена с много различни цветове година :-)

Ако тръгна от октомври 2011, се връщам към първите ми месеци в Амстердам, към есента в този целогодишно есенен град. Никога не съм обичала сезона, а в Холандия по редица причини той ми се стори още по-дълъг, тъжен и труден.

 

Зимните дни (като изключим коледните празници и дългата ваканция у дома) също не бяха много весели. Помня как няколко нощи подред се приспивах с I'm so tired на рипийт (а рядко слушам музика така). И умората не беше само заради изпити и домашни...

И преди да съм ви депресирала напълно... хубавото е, че след зимата винаги идва пролет - даже албумът, от който е следващата песен, се казва First days of spring. Не ми хрумва нищо по-жизнерадостно от звука на тези цигулки - I know I'll never be lonely, I've got songs in my blood, I'm carrying all the love of an orchestra... Те съпровождаха най-хубавите ми, най-забавни месеци в Амстердам, прекарани с най-слънчевите и топли хора - приятелите ми там.

После дойде лятото. Едва се удържам да не постна The Pomorians с вкус на мента и спомени от морето с Руси :-) Но май Del Arno Band описват летните ми месеци най-точно - Ja ne radim nista po ceo dan... Мила ми е обяснявала, че това парче всъщност е малко меланхолично, но аз още не съм толкова напред със сръбския и предпочитам да си мисля, че текстът е  толкова лежерен и безгрижен, колкото звучи.

После дойде септември, който ми беше много болезнен, но и отрезвяващ. Болезнен, защото се разочаровах от нещо, което в продължение на години смятах за съвършено. Отрезвяващ, защото е полезно да се разделиш с илюзия, дълго украсявана само от въображението ти. И така, The National бяха често на рипийт. Но пък те са велики, така че...

По-късно ми подейства много добре този младеж, за когото казват че е "like an awesome mix between Arctic Monkeys and Bob Dylan" -
 
So I kiss goodbye to every little ounce of pain,
light a cigarette and wish the world away
I got out, I got out, I'm alive and I'm here to stay
So I hold two fingers up to yesterday
Light a cigarette and smoke it all away 

После идва моментът, когато наистина срещаш нещо хубаво, близко до съвършеното, нещо, което си заслужава усилията, но вече се чувстваш повреден, загрубял, уморен... Natasha Khan го е изпяла много хубаво:

И ако успееш да преодолееш това, изведнъж в главата ти зазвучават много по-жизнераздостни мелодии. Тази година за първи път есента ми хареса. Есента, прибирането "у нас" петък вечер, събуждането и кафето събота сутрин, дългите разходки в парка в неделя, есенните листа, наблюдаването на хората, после пак "у нас" - филми като на Бертолучи, музика като The Charlatans... И да - той е красив, аз съм красива. А ако ни видите заедно, сме още по-красиви :)