Sult

Не знам дали да се радвам или не, че днес се събудих в 3 сутринта.

Не ми се беше случвало от много време така да се събудя и да не мога да заспя отново... Обикновено умората си казва думата, но явно след две нощи с по десетчасов сън, тялото ми реши, че на третата нощ три часа ми стигат. Трета нощ - три часа! Чиста работа.

Като всеки нормален човек се впуснах в размисли защо, по дяволите, не мога да спя, и как ще се чувствам като парцал не само на следващата сутрин ами и през целия ден, и то като е понеделник, абе дай направо цялата седмица тръгна зле, като се замисля ей така целия живот си прецаквам от това недоспиване тази вечер и, абе, scumbag brain, y u no want to sleep??

И тогава изведнъж разпознах чувството :-) Не съм се събудила от обичайните невротични причини. Събудих се от глад. И понеже не ми се беше случвало през последните няколко години, явно ми трябваше малко време да си спомня. 

По принцип гладът е най-шибаното нещо, което може да ми се случи, и във всички хороскопи пише просто да не се доближавате ако имате съмнения, че съм гладна. Гладен Овен - това е трагедия, драма, ако не е станало ясно - краят на света! 

Но не и тази нощ/сутрин. НЕ. Гладът ме накара да се чувствам някак жива. И енергична. И млада - понеже като тийн се будех всяка, ама всяка нощ в 4:30 часа от глад.

И сега, докато си чакам среднощното пиле с ориз да се опече (мда, не си поплювам), споделям малко вдъхновение за велики дела.

А sult е "глад" на норвежки. "Глад". На норвежки. Налиии, сещаш ли се? Като този невероятно потискащ роман на Кнут Хамсун. Един роман толкова различен от настоящия пост!