Тази година май пропуснах
да напиша феминистки пост по случай
8-ми март.
Някак си много неща ми
се въртяха в главата. Много сериозно
щеше да стане. Не водим блог за политика
(за щастие), нито за еротика (за жалост).
Исках да напиша нещо интересно, и
предизвикателно, и много, много, много
женско. Не се и опитах. Просто реших, че
няма да се получи. Реших, че ми стигат
силите да изразявам мислите и желанията
си само пред любовника си. Да му показвам
вдъхновено Естер Перел или Шийла Кели
и да се чувствам very amoureuse и в него, и в
себе си. Реших, че това е прекалено за
блога.
Но днес ми попадна нещо,
което ми помага да изразя мислите си. Неочаквано, докато с погнуса преглеждах
книгите втора ръка в една от книжарниците
на Сен Мишел. Реших да разгледам и картичките, и тогава я видях. Нея.
Jane dans la crème, 1993 Moebius-Stardom |
Игрива, "Jane dans la crème"... Какъв ти крем. Не мога да откъсна очи от тази червена пещера. И много, много ми харесва. Защото Jane изглежда невероятно щастлива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар