Тъй като съдбата захвърли за малко Мила в Барселона миналата седмица, хрумна ми, че може аз да започна, а тя да довърши някакъв разказ с впечатления и снимки (ако се вдъхнови и има време, разбира се).
Минахме през Барселона на връщане от фестивала в Беникасим и останахме няколко дни. Бях ходила преди и сега пак се затвърди впечатлението - НЕ на шумните туристически места и тълпите от хора, ДА на вечния, красив, стар град. С безбройните му тесни улички, с претрупаните от зеленина балкони, с малките съкровища, които ти намигат от някоя стена или кофа за боклук. Въпреки че преди бях за по-дълго и в Барселона, и в Мадрид, този път усетих по-силно безметежния дух, седях по повече стълби и площадчета, пих повече сангрия, шлях се повече (e, може би съм била и по-влюбена)... Това е истинската Барселона. Без препускане по музеи, без редене по опашки и без отмятане на забележителности по списък... И дори веднъж да си я видял така, задължително трябва да се върнеш, за да почувстваш и безгрижието ѝ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар