вторник, 17 септември 2013 г.

Benicassim

Миналата година по това време написах пост, в който си пожелах нещо. Е, сбъдна се. Arctic Monkeys seen live - check :))) Имам си мъж, който сбъдва мечти. И благодарение на него посрещнах своя четвърт век в южна Испания с четири момчета от Шефилд. И още доста любими групи и изпълнители...


Да почна от самолета - адски нетипичен (и впечатляващ) подбор на музика преди излитането в и без това странното време 04:20 сутринта (всъщност за първи път ми пускат музика в самолет). Molly Nilsson с Hey Moon - в нискотарифна (испанска!) авиокомпания. Бяхме на концерта й в София февруари - космически наистина, но мнооого камерен - музика, която не очакваш да чуеш на обществено място. После Radiohead с No Surprises. Понякога наистина не е лошо да ти спестяват някои изненади.

За Benicassim - ако трябва да го опиша с една дума, ще е "горещо". Ама много горещо. Фестивалът се провежда в малко курортно градче на брега на Средиземно море, близо до Валенсия. Слънцето е адски силно, въздухът - адски влажен. 80% от посетителите са англичани, които пристигат бели и си тръгват червени, докато испанците им се смеят полу-подигравателно, полу-съжалително. И аз отнесох доста такива погледи, мажейки се параноично с фактор 50+. 

Другото, с което трудно се свиква, са вече споменатите 80%. Имах чувството, че съм попаднала в някакъв летен лагер за английски тийнейджъри, дошли за да се напият, напушат и да оставят кочина след себе си. Още на първия ден в къмпинга се познава коя палатка от коя държава е по височината на купчината боклук пред нея... И въобще е странно, че за разлика от други фестивали, където публиката е шарена и има хора от цял свят, на FIB имаше масово англичани, малко испанци, по няколко плахи двойки руснаци, французи и ние - двама българи.

Като се свикне с тези дразнители, те очакват вълшебен плаж, портокалов сок на корем (това е The Orange Tree Coast) и мнооого музика. Снимки от концертите нямам, нито ще се опитвам да пиша някакъв разказ по спомени, но highlights поне за мен бяха: La Roux, Hanni El Khatib, Miles Kane, Kaiser Chiefs, Jake Bugg, BRMC... за The Killers и Arctic Monkeys май е излишно да казвам. Просто чуйте, чуйте, ЧУЙТЕ новия албум (AM)... Arabella и всички останали - takes a sip of your soul and it sounds like... Текстове ли са, китари ли са, чудо ли е.

Ето все пак едно видео от фестивала, никак не беше лошо да се припява точно тази песен от толкова много гърла :)



Ето и малко снимки:













Няма коментари:

Публикуване на коментар