Стоя пред витрината и се хипнотизирам. Кравички, камбанки, часовници, ножчета, знаменца – всичко от шоколад. Притегателни са и в същото време смущаващи тези шоколадови изделия тип “куче-касичка”... След няколко минути съзерцание се сепвам и засрамена, че съм се спряла на такова чисто туристическо място решавам да се отлепя и да продължа, когато чувам зад себе си...
It's real good chocolate... it's dark.
Обръщам се към младеж с дълги расти, дефинитивно африкански тен и убедително американска усмивка. Става ми толкова смешно, че не успявам да се сдържа и се разсмивам – не просто се усмихвам, а се разсмивам. Със затворени очи, с глас. Когато отварям отново очи, той продължава да се усмихва. Прави крачка назад, разперва ръце и с чупка в кръста заявява:
Do you WANT some.
Това не е въпрос. Интонацията е доста императивна. Въпреки различния му подход ситуацията ме кара да се сетя за сходни преживявания във френската столица... Не мога да сдържа усмивката си и отговарям през смях:
Tempting offer but...
(прокашлям се и се опитвам да изглеждам като сериозен човек, а не като тийнейджърка, получила малко внимание)
But I already have some chocolate. Thank you.
Any time, girl.
Обръщам се и си тръгвам. Усещам се страшно добре, още дълго време се усмихвам и до края на вечерта съм в това самодоволно настроение. Мисля си за моя шоколад и как бих го класирала – дали като млечен или директно като бял? При всички положения ще добавя – като real good chocolate.
Няма коментари:
Публикуване на коментар