Никога не съм харесвала Хелоуин. Не защото съм Orthodox, както казва Мила, а просто защото не го разбирам и не го чувствам близък до мен. Все пак тази година се пречупих и бях на първото си Хелоуин парти, където за мое успокоение нямаше твърде много вампири и хора омазани с изкуствена кръв. Беше поносимо, дори приятно. Може би защото си беше като нормално парти на студенти, с маски тук-таме. Но ще запомня тази година с първото си празнуване на... мексиканския Хелоуин! И тъй като това е погрешно изразяване, а и американизацията ме дразни, бързам да се поправя - El dia de los muertos или Денят на мъртвите.
По смисъл празникът е близък до нашата Задушница. Дори имат същия обичай да носят храна на гробищата (нямаше как да не се сетя за началните кадри от "Volver" на Алмодовар, където Пенелопе Круз яростно лъскаше надгробната плоча на майка си, защото трябвало да блести... нищо че действието там се развива в Испания). Честванията в Мексико започват още в края на октомври и продължават няколко дни. Идеята е да се почете паметта на мъртвите. Но неслучайно по-горе казах, че празнувах. Събитието, на което отидох, беше организирано от мексиканци, които живеят в Холандия. Те ни обясниха, че празнуват смъртта. Не я възприемат като нещо фатално, зловещо или трагично. Нещо повече, мексиканците са омагьосани, влюбени в смъртта, виждат я като нещо романтично, като продължение, а не край. Шегуват се с нея, говорят спокойно за нея, превърнали са я в част от ежедневието си. Образът на смъртта е част от културата им, която присъства дори в детските приказки, поговорки и т.н. Това ме изуми. Ето какво казва Октавио Паз, най-известният мексикански писател:
To the people of New York, Paris, or London, "death" is a word that is never pronounced because it burns the lips. The Mexican, however, frequents it, jokes about it, caresses it, sleeps with it, celebrates it; it is one of his favorite toys and most steadfast love.Of course, in his attitude perhaps there is as much fear as there is in one of the others; at least he does not hide it; he confronts it face to face with patience, disdain, or irony.
Това са Catrinas, женски фигури-скелети, типични за празника. Изобщо в Мексико черепите са нещо като тиквите на Хелоуин. Продават се навсякъде, слагат се навсякъде... Дори празничният хляб, pan de muerto, е с кръстосани кости отгоре. На вкус е съвсем, ама съвсем същият като нашите козунаци. Друго типично за консумиране на празника (а и не само тогава) е текилата, разбира се. И с нея ни почерпиха или по-точно ни изгориха гърлата. Без сол и лимонче просто не е същото, преминава в тежка категория и заслугата е на ацтеките. Обичаите на този празник са се натрупвали през вековете и са смесица от донесеното от испанските завоеватели и завареното от местните племена.
Имаше и изложба на една млада мексиканка, с която ми беше много приятно да си поговоря. Тя беше направила колажи от най-различни материали - хартия, платове, мъниста, пера - на тема "Love and Death". Не мога да опиша колко оригинални идеи имаше и колко време прекарах, разглеждайки ги. За съжаление нямам снимки, но ще ви покажа част от това, с което тази жена си изкарва хляба - ръчна изработка на винтидж бижута.
Тези бижута са част от проект, който се казва "All beautiful things" и се старае да открие красотата на малките неща около нас, да я преработи и да създаде нова красота. Присила използва стари, изхабени или просто рециклирани материали и твори невероятни неща с тях. Може да ги разгледате тук и тук.
И не на последно място, в тази прекрасна вечер, слушахме традиционна мексиканска музика на живо. Нямаше как да мине без тази песен, свързвана с El dia de los muertos и една много тъжна легенда, позната на всички мексиканци и много любима на мен (песента, не легендата. легендата ще я разкажа, ако някой прояви интерес :P)
За разлика от Хелоуин, този празник успях да почувствам наистина близък. Много ме трогнаха обичаите, музиката, храната, шегите, топлината на хората... Спомних си колко обичам Фрида Кало, колко ми липсва испанския език, колко ме привлича испаноезичната култура... Може би съм сбъркала страната, града и дори континента... И може би някога ще замина и ще направя блог с истории от Южна Америка :)
