Leipzig II

На въпроса "Това гара ли е, или мол?" ми отговориха, че имало закон, според който нищо не може да работи в неделя, освен ако не се помещава в гарата. Верни на духа на капитализма, местните търговци са напълнили сградата с лъскави магазини.

Вдясно ще видите как немци упражняват сляпата си вяра в светофарите. Стига до степен на ирационалност.

Има паркове, нооо... не са като парижките ;-)

Егалите, фратерните и т.н.

Оказа се, че Лайпциг изобилства от антикварни магазини... Каква приятна изненада. Ако не бяха така европейски щах да се почувствам като в Пловдив.

Горе: Николаикирхе. Абсолютно невъзможно да се хване на една снимка :-) От моя фотоапарат.

The French touch - macarons. Но... изглеждаха малко смачкани. 

Иии... да си дойдем на думата:
Auerbachs Keller.
Αλφα и ωμέγα.

О, историческо място, прости ми за кривата снимка.

Двамата "пътешественици"...

А това е алфата и омегата на баровете в Лейпциг, ако не и в цяла Източна Германия.

И, идемо даљe...

Това е сградата на Старата борса в Лайпциг, каза Георги. Веднага му повярвах.

Girls

Трябва да видя гроба на Бах, настоява Ерже. Майка ми е музикант; каза ми, че няма начин да отида в Лайпциг и да не видя гроба на Бах! Трябва да отидем да го видим, защото иначе не знам какво ще и кажа.

Докато обикаляме Томаскирхе в опити да намерим входа, виждаме и един небрежно наметнат Менделсон...

Вътре в Томаскирхе... Много ме вдъхновиха. Музиката е на почит тук... Ако някой предложи красив превод на български, ще го публикувам.

Тук отправих благодарности и молитва :-)

Много ми е интересно каква е тази декорация. Бих искала да науча повече, но Гугъл не ми казва нищо за "две грозни деца, яздещи козли".

Тук сякаш повече или по-малко се вижда леко чудната мода, доминираща в града.

Имаше beaucoup de готини улички...

... и подготовка за Хелоуин...

... и есен.