Събужда ме глас, изкривен през високоговорител. В просъница се колебая дали да се притесня или да продължа да спя. Поглеждам - едва 10:32 е... Как имате сърце да ме будите толкова рано? Нима не знаете, че до малките часове предната нощ с Assya сме обсъждали грандиозната си идея за създаването на (потенциално) уникално готин, убийствено интересен двоен международен студентски блог??
Времето е гадно, гледката през прозореца също.Но мисълта за блога ме въодушевява. Измъквам се от леглото, за да напиша своята първа fake tale of Paris.
След идеите ни за
- заснемане на филм,
- съавторство на роман,
- писане на кратки разкази,
с Assya сякаш най-накрая намерихме по-нормален вариант, и решихме да водим блог заедно. Бивайки захвърлени, тя - в Амстердам, аз - в Париж, стигнахме до извода, че може би малко нарцисизъм е оправдан, и наистина ще имаме по някоя интересна история, която да споделим. Фалшивостта на нашите "tales" не е гарантирана. Нито тяхната истинност. Няма гаранция също така, че в този блог няма да намерят място опити за сценарии, наченки на романи, както и авторски постмодернистки разкази.
Mila
P.S. Високоговорителите се оказаха част от маратона във Вилжуиф. Горките маратонци са избрали най-неподходящия ден от няколко седмици насам да дойдат тук, за да... бъдат маратонци. Сиво е, студено е, вали. Сигурно немалка част от тях са се отказали, като тримата, които видях през прозореца си. Е, случва се и на най-добрите. Следващия път нека приятелите ви не си забравят вувузелите, сигурно ви падна духа, защото не бяхте достатъчно шумни в неделя сутрин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар