Leipzig

Има ли място в този блог една публикация за Лайпциг...? Вместо да обяснявам със своите думи на простосмъртен, директно ще мина към цитат от Гьоте:

Mein Leipzig lob' ich mir! Es ist ein klein Paris und bildet seine Leute.,

или "Възхвалявам моя Лайпциг! Той е един малък Париж и образова своите хора." -  Това са думите на един от студентите на Фауст - Фрош. 

След като открихме безспорната връзка между Лайпциг и Париж, вече мога да пиша спокойно.

За да бъда честна, трябва да почна с това, че в Лайпциг прекарах едва няколко дни. Миналата седмица. За първи път отивах в Германия, и по някаква причина се вълнувах, че ще е точно в Лайпциг. Радвах се много, че отивам в Лайпциг и защото там щях да се срещна с някой, който е много, много важен за мене.

Първото ми впечатление беше за един голям, но празен, по-скоро провинциален град. Да, Източна Германия, помислих си. Широки улици, големи сгради, малко хора. Без да ме интересува дали изглежда повърхностно, веднага признавам, че много ме потисна модата - хората, млади и стари, очевидно се чувстваха страшно комфортно в планинарски обувки и уиндстопери. Докато се разхождат в града. Докато пият кафе. Докато са на шопинг... Свикнала на парижкия look, в тази ситуация бях направо... скандализирана. В следващите дни ми направи впечатление още един дразнещ детайл - въпреки изключително слънчевото време, никой, ама никой не носеше слънчеви очила. Освен мен, разбира се.

Шокираща беше и обсесията на немците да пресичат само на зелено. Невероятно разхищение на време. Този навик освен повсеместен беше и изключително агресивен, и хората викаха след мен разни неща когато пресичах на червено... Е, какво да направя.

Така покрай раздразнението за малко да пропусна нещо... А именно това, че съм в града на Гьоте. Това, че отидох в Aurebachs Keller, където не просто Мефистофел води Фауст, но се твърди, че и самият Гьоте е седял и е писал безсмъртното си произведение. Именно там седнахме в бар "Мефисто" и слушахме прекрасния глас на една девойка с огненочервена коса под звуците на пиано. За малко да забравя и безбройните антикварни магазини, чиито съкровища разглеждах в следобеда, който прекарах сама. Също и акордеонистите на улицата, които свиреха циганска музика, ме накараха да се усмихна много, много широко. Почти бях забравила също така, че Лайпциг е и последният град на Бах, и че лобното място на великия композитор е именно там. 

Всичко това са неща, които човек не бива да забравя... Затова съм и много щастлива, че не бях изцяло подвластна на суетата си и успях да усетя магията на Лайпциг - на този просторен и светъл град, в същото време обвит в романтизъм и дълбоко пропит от мистика.