Без заглавие

Празен, сив ден в Амстердам... макар че беше слънчев. От онези дни, в които се събуждаш късно и въпреки това си недоспал и кисел. Отваряш очи, виждаш все същата стена във все същата стая и знаеш, че те очаква все същия скучен ден с безуспешни опити да учиш, заради които все така не излизаш навън.

Нооо... видях СЪРФИСТ в пристанището, до което живея. Имам предвид истински сърфист, с костюма, със сърфа, всичко както си трябва. Насред индустриално пристанище с кораби, шлепове и т.н. На 24-ти октомври. Пропуснах да кажа на незапознатите с климата в Амстердам, че тук по принцип няма ден без вятър. Днес беше малко по-силен.

Общо взето такива неща ме карат да продължавам тук, напред, към следващия потенциално скучен и сив ден. Иначе... малко тъжно, но положението е такова:

П.С. На едно парти си говорих за музика с Джони, който е от Англия и учи философия. Последното е малко ирелевантно, но стигнах до извода, че най-симпатичните хора тук учат именно философия. Както и да е. Говорихме си за музика, за вкусовете на хората в моята страна и в неговата. Накрая ми каза:

"You'll never hear anyone saying they like The Smiths. Because come on, everybody likes The Smiths".