А някой кара колело!

Привет и от мен. Време е да се включа след няколко дни симулиране на учене за mid-term exam. Зарадвах се на идеята на Мила, защото писането в блог ми липсваше, а и с нея си говорим на един език, довършваме си взаимно изреченията, а сега сме и в еднаква ситуация, така че ще бъде забавно. Направо мислехме да го кръстим "We were witchy, witchy white women", на любимата песен, но решихме, че е прекалено. Затова го кръстихме на друга песен (слушането на Arctic Monkeys никога не е прекалено). И изобщо, ще има изобилие от музикални препратки, предупреждавам.

Чудех се за какво да е първият ми пост. Вече мина месец, откакто съм в Амстердам. За това време събрах много впечатления, всеки ден имаше по нещо любопитно. Днес се прибрах, паркирах си колелото, въздъхнах с облекчение и вече знаех за какво ще пиша.

Тук не просто някой кара колело, както пеят P.I.F. - тук всички карат колело.

Бях попаднала на една забавна статия за това как се променя живота ти в Холандия. Част от изброените неща бяха: имате колело; знаете как да спирате с контра; ходенето се превръща в нещо немислимо, дори за 50 м; можете да карате в дъжд, сняг, ураган; можете да поправите колело; карането на колело и едновременното пиене/пушене/ядене не е проблем; ако сте момиче, карането с пола или високи токчета не е проблем.

Признавам, че още не съм овладяла всички тези неща. Не ям и не пуша, докато карам. Обувки на токчета по принцип не нося, а за пола в Амстердам в периода октомври-април е смешно да се говори... Не съм поправяла колело, но спуках гума, закарах го в сервиз и от тогава много му треперя. Изобщо, създава се една връзка на грижовност, привързаност, нежна проверка на гумите, параноично заключване с 2 катинара и т.н.

За самото каране мога да изпиша цял отделен пост. Наистина свикваш да въртиш педалите, докато вятърът се опитва да те събори, а дъждът те бие в лицето. След няколко дни не ти прави впечатление. Но винаги си под напрежение (и страх) заради другите велосипедисти, мотористи, коли и камиони, които профучават на сантиметри от теб с бясна скорост. Заради заблеяните туристи, които вървят по велоалеите. Заради нетърпеливите холандци, които ти крещят ядосано, когато спреш неочаквано. Да, мисля, че отнесох много псувни първите дни, но пък е хубаво, че не ги разбирам.

Въпреки всичко си го обичам и всеки път треперя, дали ще го открия зад ъгъла, където съм го оставила. Боли ме от всяка дупка, която уцели, от всяко раздрусване и дрънчене. Защото то си е моето колело.