Real Good Chocolate

Стоя пред витрината и се хипнотизирам. Кравички, камбанки, часовници, ножчета, знаменца – всичко от шоколад. Притегателни са и в същото време смущаващи тези шоколадови изделия тип “куче-касичка”... След няколко минути съзерцание се сепвам и засрамена, че съм се спряла на такова чисто туристическо място решавам да се отлепя и да продължа, когато чувам зад себе си...

It's real good chocolate... it's dark.

Обръщам се към младеж с дълги расти, дефинитивно африкански тен и убедително американска усмивка. Става ми толкова смешно, че не успявам да се сдържа и се разсмивам – не просто се усмихвам, а се разсмивам. Със затворени очи, с глас. Когато отварям отново очи, той продължава да се усмихва. Прави крачка назад, разперва ръце и с чупка в кръста заявява:

Do you WANT some.

Това не е въпрос. Интонацията е доста императивна. Въпреки различния му подход ситуацията ме кара да се сетя за сходни преживявания във френската столица... Не мога да сдържа усмивката си и отговарям през смях:

Tempting offer but...  

(прокашлям се и се опитвам да изглеждам като сериозен човек, а не като тийнейджърка, получила малко внимание)  

But I already have some chocolate. Thank you.

Any time, girl.

Обръщам се и си тръгвам. Усещам се страшно добре, още дълго време се усмихвам и до края на вечерта съм в това самодоволно настроение. Мисля си за моя шоколад и как бих го класирала – дали като млечен или директно като бял? При всички положения ще добавя – като real good chocolate.

Le Lac des cygnes

В четвъртък работата ми дойде малко в повече. В офиса беше горещо въпреки отворените прозорци, а четирите кафета ме караха да се усещам, как да кажа, неспокойна. Не знам защо, но точно този ден не исках да прекарам редувайки Excel и Access с ровене в прашни папки от статистическия отдел на библиотеката... а разбира се точно това ми се случи. Няма нужда да добавям, че ме болеше глава. Затова в 17:30 се материализирах пред супервайзера ми и с една голяма усмивка му заявих, че нещо бавно ми върви работата и не се чувствам особено продуктивна - веднага разбра намека.

Слизайки в града настроението ми прогресивно се влошаваше. Жегата определено не помагаше. Тръгнах към езерото... Студеният бриз и тътенът на фонтана (Же д'О, или Васерщрал)- символ на Женева, се оказаха една неочаквано добра комбинация! Изведнъж след всепроникващата фрустрация, която ми сервира този град, се почувствах невероятно освежена...

И още по-добре, освен яхти и огромен фонтан, оказа се, че в езерото има и... лебеди :-)

 

Екшън, дори в Женева има екшън...

Някой друг да се чувства странно, представяйки си лебеди в морето

?

Prochain arrêt: Genève Cornavin

Преди да пристигна в Женева се заредих не с един, а с два (2) пътеводителя. Купих си ги преди месец и нещо с мисълта “Ще разуча какво има в тоя велик град освен банки, ООН и десетки хиляди подписани конвенции”. Какво може да се прави, къде трябва да се отиде, какво да се види. Почти с настървение ги четях в парижкото метро, все едно са любима книга... Не очаквах изобщо нещо невероятно, нещо екзотично – но се опитвах да усетя какъв би бил този град, какъв е духът му. Какви ли са и са били жителите на Женева (книжките изброяваха: Жан-Жак Русо, Жан Калвин, Патек Филип, 54% чужденци)? Какво ли ги вълнува, дали си говорят за пряка демокрация вечер като седнат на масата...? Изчела двата пътеводителя (и маркирала нежно и бледо с молив картите на втория), въоръжена и с партизанския ми френски, си казах, че няма какво толкова да ме изненада.

Ето тук трябва да започна с нещо драматично, шокиращо и (очаквано от читателя) верно изненадващо. Е, такъв обрат няма. След седмица на недоспиване и страхотен но меланхоличен и може би на моменти малко тъжен рожден ден (мой, на 14-ти април) си натоварих Куфара на влака и потеглих. За три часа и половина имах достатъчно време да преосмисля живота си и да се стресирам за всичко, което ми предстои в близките 24, 168 часа и, малко по малко, в следващите 20 до 40 години. Замислих се как за пореден път изоставям приятели и всички, с което съм свикнала и което харесвам, за да се хвърля в нещо ново. Зачудих се дали като се върна в Париж през лятото или на есен ще се чувствам така странно и не на място както когато се връщам в Пловдив/София. Замислих се и за много други неща, които не знам дали искам да споделям в този формат, така че се връщам към...

Първите впечатления от Женева получих на порции в седмицата след пристигането ми. Бях нетърпелива да разбера повече за мястото, но с близо 50-те часа работа през първите пет дни не беше лесно... Всеки път тръгвах с голямо нетърпение и големи очаквания към града, искайки сега, ето вече този път, днес, да го видя такъв, какъвто наистина е. Е, преживяването изобщо не е като в другите градове, където съм била. Това “откриване” продължава да е едно тихо разочарование... Не се усещам по никакъв начин вдъхновена или очарована от Женева. Не мога да усетя нещо уникално, нещо грабващо. Не мога да се развълнувам от историята ѝ. Не мога да харесам жителите ѝ. Ужасно ме дразни акцентът, който тотално отнема цялата красота и музика от френския - и с който, естествено, не съм свикнала и разбирам с усилие. Дразня се от ужасно високите цени в супермаркета и в книжарницата, от това, че всичко затваря в 18 часа, от студеното държание на хората, от липсата на някого, на когото да изповядам всичко, което ми минава през главата...