сряда, 22 август 2012 г.

Sziget

Ходенето до Sziget тази година изскочи неочаквано и май затвърди мнението сред познатите ми, че съм ужасна късметлийка :) Сбъдна ми се една голяма мечта - да гледам любимата си група на живо. Е добре, те са 3 най-любими групи - едната гледах преди 6 години, втората на Sziget, а третата - надявам се в най-близко бъдеще, Mr. Alex Turner.  

Хората:
Йоана - човекът, с когото пътувах и живях 5 дни. Човекът, заради когото имах по-... нестандартно фестивално преживяване и вместо на палатка спах в 4-звезден хотел. Конкретно на тази снимка - най-щастливият фен на концерта на The Vaccines.


Тина, която веднага сложих в малката, но много специална група "сродни души". Не че се очакваше нещо друго, след като сестра й ми беше най-близкият човек в Амстердам - гени, химия, съвместими зодии и т.н. :) С Тина заедно скачахме и се потихме на някаква напълно непозната ска група от Сицилия и заедно си загубихме гласовете, пеейки текстовете на The Killers, от началото до края.

Човек, който знае как да релаксира.
Изобретателност.
Щастлива двойка унгарски селяни.
Отново унгарски селянин, който очевидно много се забавлява :D
Закачлив младеж :)
Холандци, с които се запознахме случайно и сравнявахме колко по-мръсни са техните кецове от нашите. В последствие се оказаха доста готини (въпреки предубежденията ми към нацията им) и добра компания за пийване и танци под звуците на Mando Diao :)
Ако знаех къде раздават, бих си взела няколко от тези :)))

Концертите:

Roy Paci & Aretuska - както вече казах, ска група от Сицилия - супер свежо откритие.
The Vaccines - очаквано добри, енергични, зареждащи - rock 'n' roll в чиста форма. 
The xx - честно казано, неподходящ избор за подобен фестивал - доста мудни, приспивни, почти акустични... и разочароващи.
The Stone Roses - за тях съм раздвоена. От една страна е супер вълнуващо да гледаш толкова легендарна и велика група. От друга - Ian Brown си беше очевидно неадекватен, на моменти фалшив и бъркащ текстовете... Но пък да зазвучи "Made of Stone", да изкрещиш в ухото на някого "Това е любимата ми тяхна песен!" и вместо отговор "И на мен също!" да получиш целувка... това е доста специално :)
Kakkmaddafakka - определено най-добрият за мен концерт, след този на The Killers. Може би защото тези момчета от Норвегия са млади, все още пробиващи и не особено възгордели се като звезди. Пълно раздаване с пот, скачане и пеене на 100%.
Molotov - очаквано добри. Имаха доста голяма публика, в която видях да се развяват поне 3-4 мексикански знамена :) 
Noah and the Whale - също очаквано добри, с много талантлив и симпатичен цигулар
Two Door Cinema Club - може би бях с твърде високи очаквания, които не бяха оправдани... 
The Subways - хм, те се конкурират с Kakkmaddafakka за второто място след The Killers. Всичко, което бях чувала за тях - как се раздават, как общуват с публиката, какво шоу правят - се оказа вярно.
Mando Diao - тогава не бяхме в много трезво състояние и ни беше забавно независимо от музиката :D Но мисля, че се справиха добре.
The Killers - тук ще ми е трудно за описване, почти невъзможно. Не бях виждала толкова хора, струпани на едно място. Тъй като тази година Sziget беше с юбилейно, 20-то издание, организаторите се бяха постарали да имат подобаващ завършек в последния ден от фестивала, с наистина голяма група. Съответно, тогава имаше най-много хора и най-осезаемо чувство на превъзбуда и нетърпение. Концертът започна с дъжд, който обаче прогонихме с пълно гърло още след втората песен. Много ми е трудно да пресъздам картината в главата си, липсват ми някои детайли, помня само общото чувство на някакво нереално щастие. Особено когато се стигна до "All these things that I've done" . Песен, с която толкова се асоциирам, че седи с tag "me" в last.fm профила ми. Песен, която по принцип е любима на публиката на The Killers, пее се от всички и винаги така завършват концертите - с фойерверки и конфети. След това, разбира се, имаше бис и неизбежно - сбогуване...

Цялостното ми впечатление от фестивала е много положително. Хареса ми идеята да го направят на остров насред Дунав, хареса ми освободената атмосфера, харесаха ми хората, които бяха страшно позитивни и дошли не толкова заради музиката, колкото заради купона. Иска ми се, всъщност сигурна съм, че ще се върна догодина :)





сряда, 8 август 2012 г.

Лале ли си, зюмбюл ли си


Продължавам с туристическите разкази, идващи с няколко месеца закъснение... :) 
Казват, че ако не посетиш Keukenhof, все едно не си бил в Холандия. За съжаление възможността за това е само 2 месеца в годината - април и май. А Keukenhof е най-големият цветен парк в света, известен преди всичко с градините си с лалета. Няма да пиша много, защото подобна красота не може да се опише, трябва да се види. Интересно е, че имаше хиляди сортове, с имена като "Big Smile", "Sensual Touch" и, разбира се, "True Love"... С момичетата решихме, че трябва да си вземем луковици от последния сорт, но уви, така и не стигнахме... сега кой знае колко untrue love ни чака, направо не ми се мисли...





















събота, 4 август 2012 г.

Orange madness

Има един ден от годината, в който цяла Холандия е в оранжево. Цветът на кралската фамилия, на националния футболен отбор и изобщо цветът, с който свързват Холандия по цял свят. За доста хора това е озадачаващо, тъй като оранжевото не присъства в националния флаг. Отговорът е, че то идва от името на династията Орание-Насау (Oranje-Nassau). Оранжевият ден, разбира се, е Queen's Day - национален празник и рожден ден на кралицата. Друг любопитен факт е, че настоящата кралица не е родена на този ден, а през януари. На 30 април е родена майка й, но датата е запазена 1) заради топлото време, което позволява празненства на открито, и 2) (според една от конспиративните теории на мой професор) за да се попречи на празненства за 1 май - Международен ден на труда и работническото движение (разбрахте ли сега за гадните капиталисти холандци!).

След този кратък урок по история, да мина по същество. Queen's Day е най-мащабното, най-лудото, най-якото парти, което можете да си представите. По принцип холандците не са най-купонджийската нация, но на този ден показват КАК СЕ ПРАВИ. В Амстердам всички излизат навън, включително холандци от други градове и много туристи - улиците представляват море от хора. Всички са облечени в оранжево или поне носят оранжеви пера, шапки, перуки, очила... и каквото друго ви хрумне. На всеки ъгъл, мост и площад има група, която свири на живо или диджей, който пуска музика. Всички танцуват, всички се наливат с бира и най-важното - всички искрено се забавляват! Смело мога да кажа, че това беше най-хубавият ми ден в Амстердам, прекаран с най-близките ми хора и оставил най-ярките спомени...