Мила, която през последните месеци изчезна от блога, ми е обещала, че ще навакса с постовете до края на годината. Смятам последната дума да е нейна. А моите последни (за 2013) пиша днес, понеже от доста време изпитвам нужда. Поглед назад, последно помахване, равносметка, "ОТЧЕТ като категориална и основна работна единица", както би казал министърът на младежта и спорта, Мариана Георгиева, това чудо на лингвистиката. 2013 не беше от най-лесните ми години и честно казано, нямам търпение да я изпратя.
Най-страшното нещо в живота ми се случи през 2013. Нали знаете тези новини от типа "спасители издирват изчезнали младежи в еди-коя си планина"? През пролетта имах шанса и аз така, почти да вляза в новините. Въпреки двама родители планинари и десетки изкачени върхове в много по-опасните Рила и Пирин, успях да се изгубя със Стефан в Родопите. Място любимо, познато, но вече съм сигурна - омагьосано. Не по наша вина, а благодарение на пореден административен абсурд в милата ни родина - местно туристическо дружество, което препоръчва екопътека, която не е довършена и не е поддържана 4-5 години. Но табелките, указващи посоката, както и маркировката по дърветата, не са свалени поради нечие безхаберие или немарливост... и те водят високо и по-високо в един от най-непристъпните каньони в България (предимно сипеи и скали). Да изброя какво ми се случи за първи път: да прекараме 15 часа на крак в планина (последните 5 на тъмно, без вода и без храна); да видим пресни ъъм, екскременти на мечка, както и бърлога на мечка (за щастие празна); да звъним на 112; да чуем по телефона как дежурен в близка хижа ни реже с ехидно "какво, хеликоптер ли да ви пратя в тоя час?"; да ни намери вече по тъмно група от планинската служба, полицията И пожарната; ОТНОВО да се изгубим вече заедно с тях и с фенери; да газим до кръста в леденостудена река, за да стигнем до брод; да се возим в пожарникарска кола, увити с одеяла, малко след полунощ. Да, и на мен ми звучи нереално... Цялата работа си имаше и 2 плюса: един личен - няма друго преживяване, което може да те сближи повече с даден човек; и един обществен - месец по-късно на сайта на общината се появи съобщение - "Туристическата пътека ... е проходима само до ... Преминаването през трасето ... е рисковано и не се препоръчва. Предстоят ремонтни дейности."
През 2013 за първи път бях и в командировка. Няколко открития: през юни морето все още изглежда носталгично по миналото лято; не е забавно да си сам в командировка, дори и на морето; брюкселските чиновници от ЕК не са чак такива сухари и умеят да се забавляват по-добре от българските си колеги, убедих се лично.
През 2013 също така поставих личен рекорд по разболявания и отново доста неща ми се случиха за първи път: първо прекарване на Великден в спешна помощ на ВМА, първо вадене на нерви от зъб (почти без упойка), първо възпаление на ухо, и съвсем наскоро - първата ми пневмония, която продължи почти 2 месеца и завърши с физиотерапия. Всичко хубаво се случва през есента, нали? Просто любимият ми сезон, честна дума.
През 2013 за първи път ми се наложи да търся квартира в София. За човек, който като мен е роден тук, това си е стрес. Imot.bg калява нервите дори повече от jobs.bg. За първи път ми се случи да се нанеса и изнеса от квартира в рамките на 24 часа, след открита стена с мухъл зад един гардероб, както и след платени наем и депозит... После повторно търсене.
През 2013 ми се случиха и много ценни неща. За първи път създадох дом с любим човек... и уверявам ви, няма нищо по-хубаво, вълнуващо и в същото време успокояващо. Въпреки всички трудни моменти, всички болести, всички дразнители... Тези дни накупих подаръци, украсихме елхата, утре ще правя коледни сладки... и просто вече искам да кажа чао на 2013 и всичко лошо. А за следващата година да си пожелая повече здраве, по-спокоен сън, по-малко нерви и драми, повече воля и вдъхновение. И стига вече сме отброявали години, уморително е.
Най-страшното нещо в живота ми се случи през 2013. Нали знаете тези новини от типа "спасители издирват изчезнали младежи в еди-коя си планина"? През пролетта имах шанса и аз така, почти да вляза в новините. Въпреки двама родители планинари и десетки изкачени върхове в много по-опасните Рила и Пирин, успях да се изгубя със Стефан в Родопите. Място любимо, познато, но вече съм сигурна - омагьосано. Не по наша вина, а благодарение на пореден административен абсурд в милата ни родина - местно туристическо дружество, което препоръчва екопътека, която не е довършена и не е поддържана 4-5 години. Но табелките, указващи посоката, както и маркировката по дърветата, не са свалени поради нечие безхаберие или немарливост... и те водят високо и по-високо в един от най-непристъпните каньони в България (предимно сипеи и скали). Да изброя какво ми се случи за първи път: да прекараме 15 часа на крак в планина (последните 5 на тъмно, без вода и без храна); да видим пресни ъъм, екскременти на мечка, както и бърлога на мечка (за щастие празна); да звъним на 112; да чуем по телефона как дежурен в близка хижа ни реже с ехидно "какво, хеликоптер ли да ви пратя в тоя час?"; да ни намери вече по тъмно група от планинската служба, полицията И пожарната; ОТНОВО да се изгубим вече заедно с тях и с фенери; да газим до кръста в леденостудена река, за да стигнем до брод; да се возим в пожарникарска кола, увити с одеяла, малко след полунощ. Да, и на мен ми звучи нереално... Цялата работа си имаше и 2 плюса: един личен - няма друго преживяване, което може да те сближи повече с даден човек; и един обществен - месец по-късно на сайта на общината се появи съобщение - "Туристическата пътека ... е проходима само до ... Преминаването през трасето ... е рисковано и не се препоръчва. Предстоят ремонтни дейности."
През 2013 за първи път бях и в командировка. Няколко открития: през юни морето все още изглежда носталгично по миналото лято; не е забавно да си сам в командировка, дори и на морето; брюкселските чиновници от ЕК не са чак такива сухари и умеят да се забавляват по-добре от българските си колеги, убедих се лично.
През 2013 също така поставих личен рекорд по разболявания и отново доста неща ми се случиха за първи път: първо прекарване на Великден в спешна помощ на ВМА, първо вадене на нерви от зъб (почти без упойка), първо възпаление на ухо, и съвсем наскоро - първата ми пневмония, която продължи почти 2 месеца и завърши с физиотерапия. Всичко хубаво се случва през есента, нали? Просто любимият ми сезон, честна дума.
През 2013 за първи път ми се наложи да търся квартира в София. За човек, който като мен е роден тук, това си е стрес. Imot.bg калява нервите дори повече от jobs.bg. За първи път ми се случи да се нанеса и изнеса от квартира в рамките на 24 часа, след открита стена с мухъл зад един гардероб, както и след платени наем и депозит... После повторно търсене.
През 2013 ми се случиха и много ценни неща. За първи път създадох дом с любим човек... и уверявам ви, няма нищо по-хубаво, вълнуващо и в същото време успокояващо. Въпреки всички трудни моменти, всички болести, всички дразнители... Тези дни накупих подаръци, украсихме елхата, утре ще правя коледни сладки... и просто вече искам да кажа чао на 2013 и всичко лошо. А за следващата година да си пожелая повече здраве, по-спокоен сън, по-малко нерви и драми, повече воля и вдъхновение. И стига вече сме отброявали години, уморително е.
