Още щом разгледах снимките на Мила от Брюксел, ми хрумна да направя продължение и да разкажа как изглеждаше Белгия през моите очи. Защо се забавих с 3 месеца? Може би защото позагубих свежестта на впечатленията - ходенето ми там беше миналата пролет. Може би защото ми е неловко да пиша сега, когато вече съм далече от Амстердам, и живея в съвсем друга реалност. А може би защото през последните месеци се изкушавах да разказвам повече за лични неща, за моите си радост и щастие. Но и за тях трудно бих намерила думи, дали от неумение, дали от суеверие, дали от онова скъперничество, което те обзема, когато изживяваш нещо хубаво. Спомних си едно интервю с Наташа Кан, в което тя обясняваше защо пише толкова тъжни песни:
"In our culture, there's an emphasis on being down, dark and fucked up. So when there's unabashed joy, that's embarrassing for people; it's too much, or it's not cool."
Жалко, но факт. Може би заради това се пише и споделя повече, когато човек е тъжен. И по-малко, когато е щастлив. Сега за Белгия...
Това, което успях да опозная от нея, беше Антверпен. Град на Рубенс и Ван Дайк. На приказно красива архитектура и изящни сгради (в такива градове ми се иска Руси да изникне отнякъде и да почне надълго и нашироко да ми обяснява кое какъв стил е).
Според една от легендите (и според Wikipedia, която сега ми помага да я преразкажа :D) името на града е свързано с митичен великан, живял на брега на реката, минаваща през града. Той събирал такса от хората, пресичащи реката, а на отказващите да платят, отсичал едната ръка и я хвърлял във водата. Докато не се появил един герой, който го убил и направил същото с ръката на великана. Така Антверпен идва от нидерландското "hand werpen" - хвърляне на ръка (само милите фламандци могат да кръстят град на такъв романтичен, хуманен и симпатичен обичай)... Та оттам и присъствието на отрязани ръце във формата на скулптури и фонтани из града :D
И за да не останете само с това зловещо впечатление, преминавам към първото от трите ми любими, и по мое мнение най-хубави, белгийски неща - Шоколада. Имахме късмета да влезем в истинска работилница за шоколад (преди дом на благородник и сега запазила позлатените тавани, огледала и полилеи). Там опитахме най-божествените бонбони, видяхме рокля от шоколад, създадена за Мис Белгия и целунахме една шоколадова жаба, която така и не се превърна в принц, но при толкова шоколад за какво ни е принц...
Второто ми любимо белгийско нещо е Бирата. Свикнали с воднистите Amstel и Heineken в Холандия, St. Bernardus и De Koninck ни се сториха най-вкусното и опияняващо нещо на света. И то в бар, където имаше над 100 вида бира, а един симпатичен белгийски чичо ни посвири на китара. Съжалявам за размазаните снимки, но нужно ли е да обяснявам защо са такива... :D
И третото любимо белгийско нещо... не, не са известните фламандски пържени картофи с майонеза - оказа се, че тях ги правят по-добре в Амстердам. Третото нещо са Гофретите. Оооо, гофретите... Подобни неща ме карат да се радвам, че никога не съм брояла калории :)))
Хареса ми този град, хареса ми как лесно те пренася в друго време и друга епоха...
Хареса ми и непринудената атмосфера, която ми напомни за Амстердам... все пак не навсякъде можеш да видиш такова колело :)
