Днес става точно една година, откакто започнах сегашната си работа. Имах късмет. С колеги, между които няма вражди и интриги. Колеги, с които мога да се смея, да си говоря за музика, филми, книги. Колеги, с които пием бира и играем джаги всяка петък вечер след работа. Работа по специалността ми, добре платена. С възможности да пътувам и да се уча от хора много над мен...

И въпреки всичко това, днес, правейки нещо извън офиса, се почувствах в пъти по-полезна отколкото за цяла година на работа... 

Вечерта след дълъг ден, на -10 градуса, премръзнала и уморена, вместо да се прибера вкъщи, разлепях плакати. За конкурс за млади писатели, музиканти, художници и младежи в затруднено финансово положение. Бях доброволец. И докато балансирах с чантата, плакатите и тиксото пред Музикалното училище и се чудех дали има смисъл, дали изобщо някой ще се спре, ще прочете, дали ще му се занимава да запише ''две контрастни пиеси - една от бароков или класически композитор, а другата романтична или от 20 век''... при мен дойде една безкрайно мила и стеснителна жена и ме попита как синът ѝ може да участва. Разказа ми, че момчето свири на ударни инструменти, печелил е награди от конкурси в България и Австрия, изнася самостиятелни концерти в София и Париж, има записан диск с музика... Открих го по име в youtube или поне така мисля - ето тук. И разбрах, че е имало смисъл и от ходенето по студа, и от всичко.

По два плаката пред Националната музикална академия и Музикалното училище. Два плаката сложих и в Столична библиотека, когато си връщах книгите вчера - за категорията от конкурса за млади писатели. Това ми е втората доброволческа кауза от TimeHeroes за тази година. За първата прочетох на глас и записах на аудио файлове няколко разказа за незрящи. Падна едно притеснение, едно подготвяне, едно прокашляне и пиене на вода... Аз, която още се смущавам да говоря по телефона с непознати. Но пък са ми казвали, че имам хубав глас. А и разказите бяха хубави, което е по-важното.

И така, малки стъпки, но за мен - големи. Старая се да правя добро. И чувството е по-приятно от всякаква работа свършена в офиса. Сори, корпоративен свят - it's not me, it's you.