Наскоро много харесах едно изречение от разказа на Георги Господинов "За Лора" (Лора, между другото, е една от любимите ми жени изобщо, като характер, като поведение, като всичко). А изречението беше следното: "Първи януари винаги е тежък за преживяване, трябва да се оправиш с цялата неяснота на нещо, което претендира да е начало, а е най-обикновен пуст следобед след тежка нощ". Доста вярно... Като се замисля, това важи за целия месец януари. Уж ново начало, нови сили, нов устрем, а всъщност си плуваш във все същото дежа вю. Февруари и той минава някак незабелязано и май не ми е любим, странен водолейски месец... 

Но март, март е друго нещо. Вазата е пълна с кокичета, лалета или фрезии. Бенджаминът, на който през зимата му изпокапаха всички листа и щеше да е поредното цвете в саксия уморено от мен, пак се е разлистил в най-бодрото зелено. Имам нова работа с прекрасни колеги, със сигурност е по-приятно от държавната администрация, където ми държаха сметка защо ходя на протести... Онзи ден бях на концерт, едно пиано и едно виолончело ме разплакаха с Шопен и Чайковски... А снощи един софийски клуб беше наполовина пълен с малко на брой, но симпатични хора, радващи се на това (не, не е Nicolas Jaar, по-хубаво е):

Има надежда, идва пролет! :)