Последния текст в блога написах от хотелска стая в Холандия. И би трябвало да съм щастлива, че ме пратиха в командировка точно там, но не бях... От всички холандски градове Ротердам е възможно най-сивият, безвкусен и невдъхновяващ. Знам историята му, знам колко е пострадал от бомбардировките през Втората световна, но въпреки това очаквах да ме изненада поне малко... Амстердам, Утрехт, Харлем, Делфт, Лайден, дори Хага (!) са по-красиви, изпълнени с живот и с онова непреводимо на други езици gezelligheid - топлото и уютно усещане в иначе студената Холандия.
Все пак, ако си фен на модерна, футуристична архитектура, на обилни количества стомана и стъкло, Ротердам, може и да е твоят град. За доказателство имам само две снимки от телефона, нощни и доволно размазани...
И сякаш не заради грозните небостъргачи и почти безлюдните нощни улици ми беше тъжно. По-скоро заради усещането да си толкова близо до нещо любимо, но да не можеш да го достигнеш. Да го чувстваш, да усещаш телепатията му, да си го спомняш ясно и живо, да го познаваш, да си близо, но не достатъчно. Съвпаденията, които те сблъскват с него, са чакани, но неочаквани. Те са любимото ти нещо, от което дъхът все още спира...
P.S.: Ако не се разбира, не можах да стигна до Амстердам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар